Често Задавани Въпроси:

Стафилококите са отдавна известни микроорганизми ( още от 1984г. ).

До днес обаче има много неизвестни детайли в епидемиологията и патогенезата на инфекцията, поради което научното познание непрeкъснато е поставено на изпитание. В много случаи, обаче тяхното откриване в различни материали за микробиологично изследване изисква точна интерпретация, за да се оцени правилно значението им при всеки отделен случай.

Така например:

Голяма част от представителите в рода Стафилококус са част от нормалната флора по кожата и лигавиците на здрави хора. Стафилококи от групата на коагулаза- негативните представители нормално има по очната конюктива, в последната трета на уретрата, в гърлото и носа, по лигавицата на гениталиите, както и по цялата повърхност на кожата на здравия човек.

Около 50-70% от здравите хора носят в гърлото и носа през целия си живот S.aureus – друг представител на рода. Именно “носят”, защото това не е инфекция, а здраво носителство. Научните доказателства към настоящия момент определят предната ноздра като екологична ниша за този вид бактерии от рода Стафилококус, което означава, че премахването му от там не е възможно нито пък е наложително или е възможно само временно - саниране за няколко седмици до няколко месеца, ако това е необходимо. След този период микроорганизмът реколонизира, тъй като екологичната нисша трябва да бъде запълнена. Доказването на  S.aureus в гърлото и носа следва да се съобразява с факта, че микроорганизмът никога не предизвиква ангина, където основен причинител в 99,9%  е Streptococcus pyogenes . Този микроорганизъм, обаче не оформя здраво носителство, неговото присъствие винаги налага премахването му, тъй като винаги се интерпретира като форма на инфекция, която ако персистира може по-нататък да оформи ревмокардит.

Кога всъщност започва стафилококовата инфекция?

- Когато има отворена входна врата – това означава нарушена цялост на кожата или лигавиците. Началото на инфекцията започва с прикрепяне на бактерия към клетките на човека, посредством рецептори. Именно поради тази причина стафилококовата инфекция е доминантна в хирургичните отделиния или родилните отделения, където в организма на човека има нарушена цялост на кожата и лигавиците т.е – отворена входна врата за инфекцията.

Входна врата може да бъде и косменият фоликул, както това става при карбункулите ( т.н. циреи ). Това са най-честите стафилококови гнойни инфекции по кожата в целия свят. В тези случаи, обаче научното познание не може да отговори какъв е точният патогенетичен механизъм на заболяването. Известно е, обаче че това е автоинфекция и собственият щам от носа, който е и резервоара на инфекцията следва да бъде продължително време саниран и екологичната ниша да бъде свободна от носителство, за да може да се прекъсне епидемиологичната верига и да настъпи ремисия на заболяването.

Тежестта на стафилококовите инфекции се определя от високата им резистентност към антибиотични вещества, както и от високата им епидемичност и контактно-битов механизъм на предаване на инфекцията. Т. е. освен медикаментозното лечение, стафилококовата инфекция изисква и специфични предпазни мерки, които пациента следва да предприеме.

Това означава специфично обучение на пациента, което лекаря е необходимо да предвиди и приложи в хода на лечебните процедури, за да бъдат избегнати рецидиви на заболяването.