Често Задавани Въпроси:
Метаболитен синдром
Какво е това?
Метаболитният синдром е комплекс от рискови фактори, който включва абнормно напълняване, понижена способност да се разгражда глюкозата, повишение на захарта в кръвта или инсулинова резистентност, дислипидемия ( разтройство в липидния статус ) и повишено кръвно налягане. Пациентите с този синдром са с повишен риск за сърдечно – съдови заболявания или Тип 2 диабет.
Метаболитният синдром е известен с най различни имена – дисметаболитен синдром, синдром Х , инсулинова резистентност, синдром на затлъстяването.
Всички фактори свързани с метаболитния синдром са взаимносвързани. Свръхтеглото и застоялия начин на живот водят до инсулинова резистентност. Инсулиновата резистентност има негативен ефект върху липидната продукция, повишават се VLDL, LDL – холестерола и триглицеридните нива в кръвта и се понижава HDL – холестерола (добрия холестерол). Това може да доведе до образуването на мастни плаки и отлагането им в артериите, което води до кардио – васкулани заболявания. Инсулиновата резистентност също води до повишаване на инсулина и глюкозните нива в кръвта. Повишеният инсулин води до солева задръжка в бъбреците, което пък се свързва с повишено кръвно налягане и хипертония.
Метаболитен синдром – лабораторни изследвания
- глюкоза (на гладно)
- глюкоза (след нахранване)
- глюкозо-толерантен тест
- липиден профил (HDL, LDL, VLDL – холестерол, триглицериди)
- С пептид (индикатор за ендогенна инсулинова продукция)
- микроалбумин ( ранен индикатор за бъбречно заболяване )
- hs-CRP (измерва ниски нива на възпаление, които са може би част от кардио-васкуларен риск)
- sdl DL (измерване на малка гъстота нискомолекулни липопротеинови молекули)
- IRI (имуно-реактивен инсулин)
Проследяване на кръвното налягане
и теглото.
Стафилококовата инфекцияСтафилококите са отдавна известни микроорганизми ( още от 1984г. ).
До днес обаче има много неизвестни детайли в епидемиологията и патогенезата на инфекцията, поради което научното познание непрeкъснато е поставено на изпитание. В много случаи, обаче тяхното откриване в различни материали за микробиологично изследване изисква точна интерпретация, за да се оцени правилно значението им при всеки отделен случай.
Така например:
Голяма част от представителите в рода Стафилококус са част от нормалната флора по кожата и лигавиците на здрави хора. Стафилококи от групата на коагулаза- негативните представители нормално има по очната конюктива, в последната трета на уретрата, в гърлото и носа, по лигавицата на гениталиите, както и по цялата повърхност на кожата на здравия човек.
Около 50-70% от здравите хора носят в гърлото и носа през целия си живот S.aureus – друг представител на рода. Именно “носят”, защото това не е инфекция, а здраво носителство. Научните доказателства към настоящия момент определят предната ноздра като екологична ниша за този вид бактерии от рода Стафилококус, което означава, че премахването му от там не е възможно нито пък е наложително или е възможно само временно - саниране за няколко седмици до няколко месеца, ако това е необходимо. След този период микроорганизмът реколонизира, тъй като екологичната нисша трябва да бъде запълнена. Доказването на S.aureus в гърлото и носа следва да се съобразява с факта, че микроорганизмът никога не предизвиква ангина, където основен причинител в 99,9% е Streptococcus pyogenes . Този микроорганизъм, обаче не оформя здраво носителство, неговото присъствие винаги налага премахването му, тъй като винаги се интерпретира като форма на инфекция, която ако персистира може по-нататък да оформи ревмокардит.
Кога всъщност започва стафилококовата инфекция?
- Когато има отворена входна врата – това означава нарушена цялост на кожата или лигавиците. Началото на инфекцията започва с прикрепяне на бактерия към клетките на човека, посредством рецептори. Именно поради тази причина стафилококовата инфекция е доминантна в хирургичните отделиния или родилните отделения, където в организма на човека има нарушена цялост на кожата и лигавиците т.е – отворена входна врата за инфекцията.
Входна врата може да бъде и косменият фоликул, както това става при карбункулите ( т.н. циреи ). Това са най-честите стафилококови гнойни инфекции по кожата в целия свят. В тези случаи, обаче научното познание не може да отговори какъв е точният патогенетичен механизъм на заболяването. Известно е, обаче че това е автоинфекция и собственият щам от носа, който е и резервоара на инфекцията следва да бъде продължително време саниран и екологичната ниша да бъде свободна от носителство, за да може да се прекъсне епидемиологичната верига и да настъпи ремисия на заболяването.
Тежестта на стафилококовите инфекции се определя от високата им резистентност към антибиотични вещества, както и от високата им епидемичност и контактно-битов механизъм на предаване на инфекцията. Т. е. освен медикаментозното лечение, стафилококовата инфекция изисква и специфични предпазни мерки, които пациента следва да предприеме.
Това означава специфично обучение на пациента, което лекаря е необходимо да предвиди и приложи в хода на лечебните процедури, за да бъдат избегнати рецидиви на заболяването.
