В състава на живите организми влизат според някои автори над 60 микроелемента, повечето от които имат решаваща роля за поддържане активността на редица ензими, за синтезата и стабилизирането на строежа на макромолекулите ( ДНК и белтъци ) и на субклетъчните органели ( митохондрии, клетъчни мембрани и др. ). От микроелементите засега се счита, че само недоимъкът на 5 от тях е свързан с развитието на заболявания у човека: желязо, мед, цинк, кобалт, йод.
Разпределението на желязото в организма е сравнително постоянно.Общото количество на желязото в организма приблизително е: при мъже 3,5g ( 50mg на кg телесна маса ) и при жени 2,8g ( 35mg на kg телесна маса ).
В зависимост от функцията си желязото бива:
-функционано желязо ( 70% от общото телесно желязо )
-резервно желязо ( 23-30% от общото телесно желязо )
Желязото от храната се усвоява в диоденума и горните седименти на тънките черва и малка част в дебелите черва. Дневната потребност на желязото е около 1mg за мъже и 3 mg за жени. Дневният прием с храната е средно 12-20 mg. Усвояемостта е частична 5-10% и може да покрие само нормалните и умерено повишените нужди.
Хипосидеремия- понижение на серумното желязо се наблюдава при намаление на железните депа; непълноценно, едностранно или недостатъчно хранене; обилни менструални кръвоизливи или бременност
Хиперсидеремия- наблюдава се при некрози на чернодробните клетки и др.
