Streptococcus pyogenes (group A Streptococcus - GAS)


Трикратно увеличаване на случаите на инвазивни инфекции през последните години. Факторите на вирулентност на щамовете причинители и патогенетичните механизми  остават неясни.

 

Streptococcus pyogenes (group A Streptococcus - GAS) е Грам (+)  микроорганизъм, който предизвиква широк спектър от заболявания - от неинвазивни до инвазивни инфекции, с висока смъртност, като некротизиращ фасциит и стрептококов шоков синдром. Усложненията, които най- често се наблюдават са с характер на "автоимунни" постстрептококови заболявания като остър постстрептококов гломерулонефрит и остър ревматизъм.

Разпространение:

  • въздушно- капков път

  • контактно-битов път

    Неинвазивни инфекции

  • Асимптомна назофарингиална колонизация - до 20 % предимно при деца от училищна възраст. Обичайно продължава до 6 месеца, без активен имунологичен отговор  ( покачване на AST ). В редки случаи асимптомното носителство може да доведе до различни форми на стептококова инфекция, в т.ч. и на инвазивни инфекции.

  • Стрептококов фарингит- рядко срещан  при деца под 3 годишна възраст.

  • Най- често срещанияпричинител на бактериален фарингит- 15-30 % от фарингитите при деца и 5- 10 % при възрастни.

  • По- голяма част от фарингитите/ до 80% /са предизвикани от респираторни вируси-Rhinovirus, Coronavirus, Adenovirus и др.

  • < >- могат да бъдат изолирирани, макар и рядко, нефритогенни щамове.

    Червен вятър

  • < >< >-  около 50 % смъртност.

    Некротизииращ фасциит - фудруянтно проточане и висока смъртност (над 70 %).

    Късни стрептококови усложнения

  • Остър постстрептококов гломерулонефрит- предизвиква се от нефритогенни щамове. Най-често срещан при деца на възраст 3- 6 години. Развитието на болестта започва 10 - 14 дена след бета -стрептококова инфекция. Наблюдава се постепенно увеличаване на AST  и намаляване на нивата на серумният комплемент (C3, C4). В седимента на урината се открива микрохематурия.

  • Остър ревматизъм- възпалително заболяване, което се развива след прекарана инфекция от GAS (най- често бактериален фарингит или скарлатина). Не съществува единен лабораторен тест за доказване на остра ревматична болест.

    Лабораторна диагностика:

  • Гърлен секрет- конвенционална посявка на кръвен агар. Показва висока чувствителност (90-95% ). Доказването на нефритогенни щамове от горните дихателни пътища се извършва чрез типизиране.

  • За бърза диагностика се използва директен антигенен тест- с висока специфичност, но сравнително ниска чувствителност (60-70% ). Ако резултатът от теста е отрицателен е необходимо потвърждаване с повторно изследване чрез конвенционална посявка.

  • Най – широко използваният серологичен метод е AST. Покачването на нивото на титъра започва 2 седмици след зарязяване и достига своя пик при 3 та седмица. При липса на усложнения или липса на повторно заразяване титърът спада до първоначалните си нива в рамките на 6 - 12 месеца.

    Лечение:

  • Основно средство за лечение при инфекции с GAS в горните дихателни пътища е пеницилин G или амоксицилин. До днес не е регистрирана резистентност към пеницилин G в целият свят .

  • При пациенти с алергия към пеницилини лечението може да се осъществи с макролиди. В случая е наложителна антибиограма поради наличието на резистентост.

  • При доказана инвазивна инфекция лечението се провежда с комбинация от клиндамицин + ванкомицин, поради липса на терапевтичен ефект от приложението на бета-лактамни антибиотици. Причините за това не са до край изяснени, но се предполога "инокулум ефект"- бързо намножаване на микроорганизмите в зоната на входната врата.